6.10.2009 г., 16:55

На Музата

Поезия » Друга

682 0 7

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път, гневни и сърдити
(тъй както музата ми е сега)
обръщат гръб с юмруци свити -
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене, щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Роси!
Замисляш!

2009-10-07T11:21:32+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Здравей,Таня!Благодаря за коментара!
Руми,така е. Муза...какво да я правиш!?

2009-10-07T10:43:47+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Много близко чувство. Според мен музата е неподвластна на волята.Тя е независима от нас. Дори да се напрягаш, няма ли я, нищичко не се получава, а друг път на най-неподходящото място и в най-странното време ни връхлита. Така е. Божа работа!

2009-10-07T10:15:50+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, хубав е стиха ти Роси!
Музата е с теб!

2009-10-07T10:07:09+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Музите са деликатно нещо...Понякога те връхлитат и ти досаждат, а друг път се изпаряват като мъгла и имаш чувството,че никога няма да се върнат отново...
Но има и друг момент. Тогава, когато животът ни се обръща на 360 градуса и на човек никак не му е до музата...
Благодаря ви за коментарите!

2009-10-07T00:40:26+03:00