LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
6.10.2009 г., 16:55 ч.

На Музата 

  Поезия » Друга
505 0 7

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път, гневни и сърдити
(тъй както музата ми е сега)
обръщат гръб с юмруци свити -
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене, щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, Роси!
    Замисляш!
  • Здравей,Таня!Благодаря за коментара!
    Руми,така е. Муза...какво да я правиш!?
  • Много близко чувство. Според мен музата е неподвластна на волята.Тя е независима от нас. Дори да се напрягаш, няма ли я, нищичко не се получава, а друг път на най-неподходящото място и в най-странното време ни връхлита. Така е. Божа работа!
  • Да, хубав е стиха ти Роси!
    Музата е с теб!
  • Музите са деликатно нещо...Понякога те връхлитат и ти досаждат, а друг път се изпаряват като мъгла и имаш чувството,че никога няма да се върнат отново...
    Но има и друг момент. Тогава, когато животът ни се обръща на 360 градуса и на човек никак не му е до музата...
    Благодаря ви за коментарите!
  • Случват се и такива моменти. Дано скоро и мине сръднята.
    Понякога липсата на муза може да е признак за охолен живот.
    Ботев, например, когато е бил добре облечен и добре платен частен учител не е написал нищо, макар, че понякага дори намирал любовни писъмца от ученичката си в джоба на сакото си, а живеейки на тавана на едно училище в страхотна мизерия пише най-добрите си стихове.
    Изглежда парадоксално, но е факт! Муза...а иди я разбeри!
  • Харесах много!
Предложения
: ??:??