4 sept 2010, 8:08

На мъжете в живота ми

  Poesía » Otra
1.7K 0 1

                  На мъжете в живота ми

 

                 На Нея, на Теб, Ти знаеш...

 

На мъжете в живота ми

се отдадох изцяло -

и тялом, и духом...

Не малко им дадох,

да знаеха само колко им взех.

Докато с шепи от мене те грабеха,

аз тихомълком най-свидното взех.

И така през годините

игра си играехме,

уж растяхме, а все си бяхме деца.

Но мъжете в живота ми...

признавам, те ме направиха

това, което аз съм сега.

И добра съм, и лоша,

и мила, и не.

Преди време бях казала -

актриса в мене живей.

Но мъжете в живота ми

колко бяха мъже?

Щом най-силното

мъжко присъствие,

най-силното рамо,

на което глава съм полагала,

бе на жена.

Да, на жена, на това слабо създание,

в което такава сила открих,

дето мъже, минали през живота ми,

ще ме прощавате, но у вас не открих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....