4 сент. 2010 г., 08:08

На мъжете в живота ми

1.7K 0 1

                  На мъжете в живота ми

 

                 На Нея, на Теб, Ти знаеш...

 

На мъжете в живота ми

се отдадох изцяло -

и тялом, и духом...

Не малко им дадох,

да знаеха само колко им взех.

Докато с шепи от мене те грабеха,

аз тихомълком най-свидното взех.

И така през годините

игра си играехме,

уж растяхме, а все си бяхме деца.

Но мъжете в живота ми...

признавам, те ме направиха

това, което аз съм сега.

И добра съм, и лоша,

и мила, и не.

Преди време бях казала -

актриса в мене живей.

Но мъжете в живота ми

колко бяха мъже?

Щом най-силното

мъжко присъствие,

най-силното рамо,

на което глава съм полагала,

бе на жена.

Да, на жена, на това слабо създание,

в което такава сила открих,

дето мъже, минали през живота ми,

ще ме прощавате, но у вас не открих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...