Sep 4, 2010, 8:08 AM

На мъжете в живота ми

  Poetry » Other
1.7K 0 1

                  На мъжете в живота ми

 

                 На Нея, на Теб, Ти знаеш...

 

На мъжете в живота ми

се отдадох изцяло -

и тялом, и духом...

Не малко им дадох,

да знаеха само колко им взех.

Докато с шепи от мене те грабеха,

аз тихомълком най-свидното взех.

И така през годините

игра си играехме,

уж растяхме, а все си бяхме деца.

Но мъжете в живота ми...

признавам, те ме направиха

това, което аз съм сега.

И добра съм, и лоша,

и мила, и не.

Преди време бях казала -

актриса в мене живей.

Но мъжете в живота ми

колко бяха мъже?

Щом най-силното

мъжко присъствие,

най-силното рамо,

на което глава съм полагала,

бе на жена.

Да, на жена, на това слабо създание,

в което такава сила открих,

дето мъже, минали през живота ми,

ще ме прощавате, но у вас не открих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...