27 mar 2007, 12:32

На Н...

  Poesía
970 0 2
Той се появи с усмивка мила,
с поглед по човешки чист.
Обгърна ме с мъжествена сила,
че трудно е да го опиша на лист!

Той нахлу със тихи стъпки
и следите си назад изтри.
Отпиваше от нежността ми глътки
и избра напред с мен да върви!

Той донесе със себе си аромат незабравим -
чист, по детски мил и наивен!
И странна сигурност, че ще победим,
дори и заслепени от дъжд проливен.

По сънни пътеки ме поведе -
той е за моите мечти oпора!
Ангеле мой, съдбата при мене те доведе,
и избрал те е със святото име - Никола!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...