Mar 27, 2007, 12:32 PM

На Н...

  Poetry
966 0 2
Той се появи с усмивка мила,
с поглед по човешки чист.
Обгърна ме с мъжествена сила,
че трудно е да го опиша на лист!

Той нахлу със тихи стъпки
и следите си назад изтри.
Отпиваше от нежността ми глътки
и избра напред с мен да върви!

Той донесе със себе си аромат незабравим -
чист, по детски мил и наивен!
И странна сигурност, че ще победим,
дори и заслепени от дъжд проливен.

По сънни пътеки ме поведе -
той е за моите мечти oпора!
Ангеле мой, съдбата при мене те доведе,
и избрал те е със святото име - Никола!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...