Mar 27, 2007, 12:32 PM

На Н...

  Poetry
972 0 2
Той се появи с усмивка мила,
с поглед по човешки чист.
Обгърна ме с мъжествена сила,
че трудно е да го опиша на лист!

Той нахлу със тихи стъпки
и следите си назад изтри.
Отпиваше от нежността ми глътки
и избра напред с мен да върви!

Той донесе със себе си аромат незабравим -
чист, по детски мил и наивен!
И странна сигурност, че ще победим,
дори и заслепени от дъжд проливен.

По сънни пътеки ме поведе -
той е за моите мечти oпора!
Ангеле мой, съдбата при мене те доведе,
и избрал те е със святото име - Никола!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...