25 mar 2008, 22:53

На най-скъпите ми...

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
 

За най-скъпите ми...

 

Нощният, приятел верен,

за него още права се държа,

от силите си собствени ми вдъхва

и ме кара напред да продължа.

 

Спартанецът - опорна сила,

слънчев лъч сред облачно небе,

грижа, помощ и закрила,

за сестра си кърши се на две.

 

Викингът, съветник мъдър,

твърд и винаги зад мен,

приятел - толкова безценен-

подкрепа всеки Божи ден.

 

Рицарят - стимул вечен,

кара ме нагоре да вървя

с поглед и усмивка само,

не ме оставя сред пътя да се спра.

 

Вечната - истински приятел,

за нея и главата ще си дам,

за нея в Ада цяла влизам,

само с нея излизам пак от там!

 

Кралицата - доверие безкрайно,

смях безспирно между нас кънти,

пред нея не оставям нищо тайно,

дори и истнината да боли!

 

На [AIMGR'L]

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • колко човека виждаш в огледалото?
  • Мила Кик,някакси най-много ми хареса Спартанеца. .Много добре пишеш.Страхотно е че си си намерила толкова близки и скъпи приятели,моите са ми в дефицит.
  • Ех, да имаше един самурай и една амазонка! Интересно, поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...