25 mar 2008, 22:53

На най-скъпите ми...

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
 

За най-скъпите ми...

 

Нощният, приятел верен,

за него още права се държа,

от силите си собствени ми вдъхва

и ме кара напред да продължа.

 

Спартанецът - опорна сила,

слънчев лъч сред облачно небе,

грижа, помощ и закрила,

за сестра си кърши се на две.

 

Викингът, съветник мъдър,

твърд и винаги зад мен,

приятел - толкова безценен-

подкрепа всеки Божи ден.

 

Рицарят - стимул вечен,

кара ме нагоре да вървя

с поглед и усмивка само,

не ме оставя сред пътя да се спра.

 

Вечната - истински приятел,

за нея и главата ще си дам,

за нея в Ада цяла влизам,

само с нея излизам пак от там!

 

Кралицата - доверие безкрайно,

смях безспирно между нас кънти,

пред нея не оставям нищо тайно,

дори и истнината да боли!

 

На [AIMGR'L]

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • колко човека виждаш в огледалото?
  • Мила Кик,някакси най-много ми хареса Спартанеца. .Много добре пишеш.Страхотно е че си си намерила толкова близки и скъпи приятели,моите са ми в дефицит.
  • Ех, да имаше един самурай и една амазонка! Интересно, поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...