27 sept 2015, 12:26

На нашия гръб 

  Poesía » Otra
357 0 1

Живеят на нашия гръб и често толкова близо,

на приятели верни преструват се, плюят ни в гръб.

Усмивка ехидна в душите ще пратят уж закачливо,

казват приятелю нямам ти зъб.

Така ли се питам любов в душите се гради?

сърцата ни пълнят с горчиви, студени сълзи.

От вън  ги погледнеш красиви фасади,

от вътре не знаеш какво те грози.

Живеят си волно, болни душици,

без капчица обич и студено сърце.

Жестоко, жестоко ни пращат ритници,

превръщат ни днеска в стадо овце.

В.Й.24.09.2015г.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В това е основната разлика между човека и животното. Първият е двуличен, за разлика от второто. Но нали сме създадени по образ и подобие на двуликия Янус. Това донякъде е смекчаващо вината ни обстоятелство.

    Поздрав, Василе! Важна тема си засегнал. По добър начин.
Propuestas
: ??:??