На нашия гръб
Живеят на нашия гръб и често толкова близо,
на приятели верни преструват се, плюят ни в гръб.
Усмивка ехидна в душите ще пратят уж закачливо,
казват приятелю нямам ти зъб.
Така ли се питам любов в душите се гради?
сърцата ни пълнят с горчиви, студени сълзи.
От вън ги погледнеш красиви фасади,
от вътре не знаеш какво те грози.
Живеят си волно, болни душици,
без капчица обич и студено сърце.
Жестоко, жестоко ни пращат ритници,
превръщат ни днеска в стадо овце.
В.Й.24.09.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
