дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
29 abr 2007, 3:02

на Него

  Poesía
1.3K 0 17
 

Искам да политна като птица -
океана със един размах да мина.
Да оставя всичките амбиции
навиците - котвите, простимото.

Искам да прегърна синевата,
в дланите на вятъра да легна...
Да преплувам с крясък тишината,
устните ти бряг да са последен.

Искам да те видя, че ме чакаш...
Страстно, търсещ  нова пролет.
Искам
да повярвам...че си някъде
 - че те има...
(Искам да съм твоя).


Ще съм грешно гола, ненаситна -
на горещи глътки ще те пия...
И в прегръдката ти ще разказвам
колко си ми липсвал винаги...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0