2 sept 2008, 13:59

На неродените - с любов

735 0 17
В утро неподозирано, непалено,
чува се петльов глас млад, неопитен.
Дни се нижат и всичко е от реално
по-реално - камбани звънят
с Божия милост ли предупреждават ни -
идва опашата звезда, знамение
и стъпки безпаметни,
с болка и страдание...
Не искаме безсмъртие,
а на живота смисъла...
Не много щастливи...
Не много нещастни...
Но да бъдем...
Идваме отнякъде
и пътуваме за някъде...
Мъртви спомени отрязани,
знаци в бъдеще чертани,
в заклинание подреждани
и в писма недовършени...
Все още знаем кои сме...
Стъпваме твърдо неизменно,
спътници на нощ неродена...
Все още владеем времето си,
в наша пролука сме
и поука сме-
за неродените.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...