тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Sep 2, 2008, 1:59 PM

На неродените - с любов

733 0 17
В утро неподозирано, непалено,
чува се петльов глас млад, неопитен.
Дни се нижат и всичко е от реално
по-реално - камбани звънят
с Божия милост ли предупреждават ни -
идва опашата звезда, знамение
и стъпки безпаметни,
с болка и страдание...
Не искаме безсмъртие,
а на живота смисъла...
Не много щастливи...
Не много нещастни...
Но да бъдем...
Идваме отнякъде
и пътуваме за някъде...
Мъртви спомени отрязани,
знаци в бъдеще чертани,
в заклинание подреждани
и в писма недовършени...
Все още знаем кои сме...
Стъпваме твърдо неизменно,
спътници на нощ неродена...
Все още владеем времето си,
в наша пролука сме
и поука сме-
за неродените.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0