18 jul 2009, 12:34

На нероденото дете...

  Poesía
1.3K 0 11

 


Не ни погледна, слънчице, а те жадувахме -
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...


Не ни докосна, слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави във душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем, слънчице, без глас.


Светът се срути, незаслужил добротата,
която в теб растеше, слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...