Jul 18, 2009, 12:34 PM
На нероденото дете...
Не ни погледна, слънчице, а те жадувахме -
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...
Не ни докосна, слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави във душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем, слънчице, без глас.
Светът се срути, незаслужил добротата,
която в теб растеше, слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...
© Диана Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И аз като теб изгубих нероденото си дете много рано във 6 та гестационна седмица... Тамън бях чула сърчицето му... Толкова ми е болно и мъчно... А така жадувам да съм майка...
-
Светът се срути, незаслужил доброта...
Впечатляващ стих! -
....тихо съм тук....!
-
Няма "цели" майки. Така казват старите хора. Цели седем години...децата ми живяха без мен. Малки...болка,денонощни сълзи... Млада си! Ще успееш!!! Прегръщам те.
-
Не мога да намеря думите за утеха.....толкова е лошо това,което се е случило.....
-
!!!
Много тъжно и силно... -
Съжалявам за загубата.Но ти си още много млада,
ще имаш втори шанс. УСПЕХ! -
Много тежък стих! Не знам какво да кажа!Съпричастна съм! Разплака ме!
-
!!!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
