Не ни погледна, слънчице, а те жадувахме -
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...
Не ни докосна, слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави във душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем, слънчице, без глас.
Светът се срути, незаслужил добротата,
която в теб растеше, слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...
© Диана Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
