Не ни погледна, слънчице, а те жадувахме -
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...
Не ни докосна, слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави във душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем, слънчице, без глас.
Светът се срути, незаслужил добротата,
която в теб растеше, слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...
© Диана Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
