На нероденото дете...
Не ни погледна, слънчице, а те жадувахме -
в ръцете ни с любов да заблестиш,
по очите невидяни да тъгуваме,
остана ни безмълвно да скърбим...
Не ни докосна, слънчице, угасна рано,
незаслужил е усмивката ти този свят,
остави във душите ни дълбоки рани,
и за тебе плачем, слънчице, без глас.
Светът се срути, незаслужил добротата,
която в теб растеше, слънчево дете,
сега останахме отново аз и тати,
а теб те няма в мене да растеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
