16 sept 2006, 1:08

на Ники!

  Poesía
935 0 7
Не тръгвай! Спри се и ме погледни!
Не тръгвай! Искам те до мене! Спри!
Не тръгвай! Не ме загърбвай ти!
Не тръгвай! Нима забрави нашите мечти!


Светът, който изградихме, защо се срути?!!??
Светът, който построихме, защо изчезна?!!??
Защо избяга като влака, с който ще заминеш ти!??
Защо живея, щом ти няма да си до мен??!
Защо трябва да се моля със сълзи, за да стане чудо?!


Защо те обичам толкова много, а ти бягаш от любовта??
Защо искам да умра, щом над нас не грее и една звезда?.......

...........Не тръгвай......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...