Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
14 mar 2023, 18:52

На огледалото простих 

  Poesía » Otra
1286 11 24

Спокойно си, като река,
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос,
виси, като усмивка крива,
разгърден, гологлав и бос,
хлапакът в мене си отива.

 

Коя е сивата жена,
която плахо в теб надзърта
и как можах да променя,
онази Палечка, та в кърта,
превърната е, няма дом
и не лети с крилата вече.
Огледалата чупи, щом,
денят прелее плахо в вечер.

 

Снегът ли плещите преви?
Април в косите пръсна бели,
цветчета, сякаш са треви
и в огледалните недели,
детето в мен е отразил
а огледалото го гони?
Ех, остаряваме, със стил
и лястовичи сълзи рони,

 

пак птиче, в пукнато гърне,
щом късна есен си отива,
красива, или вече не,
в сърцето Палечка е жива.
Спи и сънува цветен стих,
и шие рокли на цветята...
На огледалото простих,
че ми показва непозната.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Когато срещу мен е огледалото »

5 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Палечке... ❤️
  • Харесах. Много!
  • Ех, Наде, по- важна е душата, тя не остарява! Винаги ще е Палечка! А, за да не
    робуваш на огледалото и да береш яд на него, прави си снимки! Сега е лесно с телефона, но още по- добре на професионален фотограф- ще те направи с ретуш каквато искаш...Това за майтап, но истината е, че аз почти всеки ден се щракам на лаптопа, за да открия "най- красивата" и я поставя на страницата ми в сайта, но все още не съм я намерила!!...Суета!Нито ще дойдат да ме коментират мъжете, че пък и възрастта съм си писала...Нито душата ми личи...Виж какви ги надрънках, а на теб пожелавам успех, Наде!
  • Благодаря ви!
  • Късмет, Наде! Да дадем шанс на "в сърцето Палечка е жива"!
  • Страхотен финал!
  • Благодаря, Павли!
  • Mного ми хареса! ❤
  • Много, много е хубаво, Пепс!
  • Наде, сетих се, че имам с подобно заглавие, ето го: Огледално
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/ogledalno-26
    дори така съм го публикувала, дължината на редовете са огледални. Направо се оглеждам в него и се питам "Аз ли съм, не съм ли аз? Не мога да повярвам на ушит си!"
  • Благодаря ви, момичета! Пепс, разкошно е!
  • Счупи огледалото, щом не отразява вътрешната ти светлина на поет.☺
  • "красива, или вече не,
    в сърцето Палечка е жива."
    Прекрасно! Успех!
  • Ти дойде!
    Ураганна стихия, пустинен дъжд,
    прилив от нежност, несломима скала,
    арктическо лято, разцъфнала ръж,
    черна магия, слънце в нощта,

    изгряла след градушка дъга,
    прилив от нежност, убиец от страст,
    в омая отдадена, дори не разбрах...
    Вече Аз дали съм все още Аз...
    И се търся...
  • "Ех, остаряваме, със стил..."
    Като високи катедрали.
    Кой прегрешил и кой простил
    и кой пожар от страст запалил

    Голямо браво и успех!
  • Прекрасен стих, Палечке! Успех и от мен, Надежда!
  • Благодаря ви! От сърце!
  • Страхотен стих! Успех!
  • Прекрасен стих, Наде! Както винаги докосва. Пожелавам ти успех. Глас!
  • С две ръце за твоя бисер, Наде! Висш пилотаж в поезията! Поздравления!
  • "Ех, остаряваме..." - ти няма да остарееш, Наде. Аз също не мисля да остарявам.
    Успех!
  • Финалът ме разби, Наде! Богата е душата ти.
  • Бела, и аз съм на същото мнение - това стихотворение е достойно да заеме първото място в предизвикателството и се надявам да бъде подкрепено от много откровенци!
    Наденце, страхотно е!!!👍🌹🥰
  • "пак птиче, в пукнато гърне,
    щом късна есен си отива," дежа вю
    Поздравления, как си го "втъкала" в стиха! Успех!
Propuestas
: ??:??