30 may 2007, 21:24

На Откровените ми приятели

  Poesía
1.9K 0 24
Защото ви има, си върнах гласа,
отдавна отвикнал да пее.
Излюпих се бавно, познах любовта,
признах сладостта да живея.

Защото ви има, съм истински Аз,
лишена от маска, безбална.
Защото ви има, чрез вас и за вас
се случих, до дързост реална.

Защото ви има, познавам лицето си
(отдавна иззидано в рима).
Вместо поклон, ви поднасям сърцето си.
Благодаря, че ви има!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Пишеш със сърцето си момиче.
  • Достойно за "Откровения"!!!Браво
  • Ели, бликаш от безмерна любов! Хубаво е човек да е емоционален, не всекиму се отдава да го изрази с такива красиви, искрени и затрогващи думи, както ти умееш! Благодаря за поредното удоволствие да те чета! Желая ти усмивки!
  • И аз ти благодаря, че си тук, и че мога да те чета!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...