Листец пред погледа ми мина,
танцуващ, малък, палав,
и мислите ми той препъна,
без малко щях да падна.
Листецът, почернял от студ,
във храстите се шмугна,
изгони прежния ми смут,
довя таз мисъл чудна.
Едно листо... а грейна в мен,
денят започнал вяло,
Листец, от полет запленен,
обагри сивотата в бяло.
© Криси Todos los derechos reservados