10 may 2020, 9:58

На пазар

  Poesía » Civil
973 0 0

Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.

- Друго? -  басът бързо стрелна ме от упор.
Бучки захар без да знам защо поисках аз.
Преглътнах смутено въздишка без укор,
платих, а BG - радио пуснаха джаз.

Погледнах продавачката в очите право,
открих умора и залостено сърце.
Изгубена душа, зад маска скрито тяло,
а рестото ми хвърлиха немилвани ръце.

Напуснах магазина вяло,
забравила за вътрешното си дете.
Ако живеем на парче изцяло,
един крадец от собствения ни живот краде...

ЗримА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...