Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.

- Друго? -  басът бързо стрелна ме от упор.
Бучки захар без да знам защо поисках аз.
Преглътнах смутено въздишка без укор,
платих, а BG - радио пуснаха джаз.

Погледнах продавачката в очите право,
открих умора и залостено сърце.
Изгубена душа, зад маска скрито тяло,
а рестото ми хвърлиха немилвани ръце.

Напуснах магазина вяло,
забравила за вътрешното си дете.
Ако живеем на парче изцяло,
един крадец от собствения ни живот краде...

ЗримА