May 10, 2020, 9:58 AM

На пазар

  Poetry » Civic
968 0 0

Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.

- Друго? -  басът бързо стрелна ме от упор.
Бучки захар без да знам защо поисках аз.
Преглътнах смутено въздишка без укор,
платих, а BG - радио пуснаха джаз.

Погледнах продавачката в очите право,
открих умора и залостено сърце.
Изгубена душа, зад маска скрито тяло,
а рестото ми хвърлиха немилвани ръце.

Напуснах магазина вяло,
забравила за вътрешното си дете.
Ако живеем на парче изцяло,
един крадец от собствения ни живот краде...

ЗримА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...