May 10, 2020, 9:58 AM

На пазар

  Poetry » Civic
980 0 0

Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.

- Друго? -  басът бързо стрелна ме от упор.
Бучки захар без да знам защо поисках аз.
Преглътнах смутено въздишка без укор,
платих, а BG - радио пуснаха джаз.

Погледнах продавачката в очите право,
открих умора и залостено сърце.
Изгубена душа, зад маска скрито тяло,
а рестото ми хвърлиха немилвани ръце.

Напуснах магазина вяло,
забравила за вътрешното си дете.
Ако живеем на парче изцяло,
един крадец от собствения ни живот краде...

ЗримА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...