12 sept 2006, 0:42
НА ПЕЙКА СЕДЯХ
На пейка седях и гледах небето.
За миг пожелах да се превърна
в част от безкрайната синева.
Извадих си лист, опитах да пиша...
но не успях. Сърцето не пожела.
Тъгуваше по другата ръка...
А иначе,
Слънцето грее за всички,
пред нас падат звезди,
без да узнаем къде.
Гальовното и жестоко море,
цветята, небето, мечтите –
и те са за нас всички.
Само обичта – НЕ!
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
тъжен си, Вили... има обич, потърси я.
-
О не,обичта също е за нас.
Недей с този тъжен глас...
Поздрав и усмивка. -
Хубаво е, много!!!
-
Гальовното и жестоко море,
цветята, небето, мечтите -
и те са за нас всички.
Само обичта - НЕ!
Тъжна истина, Вили! Поздрав! -
Тъжно, но хубаво,Вили!Поздрав от Хенри!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Грабна ме, хареса ми, тъжно е !ИСТИНА Е!