НА ПЕЙКА СЕДЯХ

12 sept 2006, 0:42

Poesía

577 0 6

На пейка седях и гледах небето.
За миг пожелах да се превърна
в част от безкрайната синева.
Извадих си лист, опитах да пиша...
но не успях. Сърцето не пожела.
Тъгуваше по другата ръка...
А иначе,
Слънцето грее за всички,
пред нас падат звезди,
без да узнаем къде.
Гальовното и жестоко море,
цветята, небето, мечтите – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НА ПЕЙКА СЕДЯХ

Искате да прочетете повече?

Propuestas