На пейка седях и гледах небето.
За миг пожелах да се превърна
в част от безкрайната синева.
Извадих си лист, опитах да пиша...
но не успях. Сърцето не пожела.
Тъгуваше по другата ръка...
А иначе,
Слънцето грее за всички,
пред нас падат звезди,
без да узнаем къде.
Гальовното и жестоко море,
цветята, небето, мечтите –
и те са за нас всички.
Само обичта – НЕ!
© Вили Тодоров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
