На перона

22 feb 2017, 23:33

Poesía

188 0 1

Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел...
И докато още пунктирам светлините
с пътуващите нанякъде хора,
търсещи неоткритите свои истини,
прислонени до друг за опора,
вятър изостанал роши косите ми,
донесъл тишина за отмора...
Стоя на перона закъснял и умислен –
накъде съм се забързал с метрото...?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-02-23T07:45:53+02:00

Харесах! Поздрави!