На перона

22.02.2017 г., 23:33 ч.

Поезия

185 0 1

Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел...
И докато още пунктирам светлините
с пътуващите нанякъде хора,
търсещи неоткритите свои истини,
прислонени до друг за опора,
вятър изостанал роши косите ми,
донесъл тишина за отмора...
Стоя на перона закъснял и умислен –
накъде съм се забързал с метрото...?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2017-02-23T07:45:53+02:00

Харесах! Поздрави!