28 mar 2014, 14:07

На перона на времето, глътките Любов остават вечни...

  Poesía
730 0 5

Утринта е студена, защото си тръгвам...

приготвям кафе и целувам очите ти.

Нощта бе красива, но кратка,

прегръщаш ме нежно

и отново си сам на перона на времето...

 

Изпрати ме със много дълга целувка -

отпечатък по тъжните устни...

Влакът бавно ще отпътува,

но оставя следите в сърцето ти...

 

Вечерта е студена, защото ме няма...

приготвяш вечеря и целувайки спомена...

Нощта се усмихва, изпила нашето вино...

без да знае, че

Любовта е по-силна от времето...

 

 

 автор: Моника Стойчева

 27. 03. 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Любовта е по-силна от времето..."

    Споделям, Моника!

    Поздрав!
  • Докосваш по неописуем начин! Поздрав!
  • Благодаря, ви за оценките и коментарите!
  • С Мисана! Тя никога не си отива съвсем, нали...
    Красив стих!! Поздрав, Моника!!
  • Хубаво нещо си написала, Моника! Извърших лека медитация със затворени очи, но като ги отворих образите ти си бяха по местата. Трайност, която е добър знак.

    "отново си сам на перона на времето..." - поетично ребро от тялото на текста.

    "вечерта е студена...приготвяш вечеря...целувайки спомена..." -
    също поетична находка.

    "Нощта се усмихва, изпила нашето вино..." - Превъзходно!

    Бих поспорил само за финала: "Любовта е по-силна от времето". Твърде е очакван. И като Нилс Бор бих възкликнал: "Не е достатъчно безумен, за да бъде верен!"

    Поздравление от един преминаващ по перона на времето странник!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...