28 mar 2014, 14:07

На перона на времето, глътките Любов остават вечни...

  Poesía
732 0 5

Утринта е студена, защото си тръгвам...

приготвям кафе и целувам очите ти.

Нощта бе красива, но кратка,

прегръщаш ме нежно

и отново си сам на перона на времето...

 

Изпрати ме със много дълга целувка -

отпечатък по тъжните устни...

Влакът бавно ще отпътува,

но оставя следите в сърцето ти...

 

Вечерта е студена, защото ме няма...

приготвяш вечеря и целувайки спомена...

Нощта се усмихва, изпила нашето вино...

без да знае, че

Любовта е по-силна от времето...

 

 

 автор: Моника Стойчева

 27. 03. 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Любовта е по-силна от времето..."

    Споделям, Моника!

    Поздрав!
  • Докосваш по неописуем начин! Поздрав!
  • Благодаря, ви за оценките и коментарите!
  • С Мисана! Тя никога не си отива съвсем, нали...
    Красив стих!! Поздрав, Моника!!
  • Хубаво нещо си написала, Моника! Извърших лека медитация със затворени очи, но като ги отворих образите ти си бяха по местата. Трайност, която е добър знак.

    "отново си сам на перона на времето..." - поетично ребро от тялото на текста.

    "вечерта е студена...приготвяш вечеря...целувайки спомена..." -
    също поетична находка.

    "Нощта се усмихва, изпила нашето вино..." - Превъзходно!

    Бих поспорил само за финала: "Любовта е по-силна от времето". Твърде е очакван. И като Нилс Бор бих възкликнал: "Не е достатъчно безумен, за да бъде верен!"

    Поздравление от един преминаващ по перона на времето странник!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...