На перона на времето, глътките Любов остават вечни...

Поезия

725 0 5

Утринта е студена, защото си тръгвам...

приготвям кафе и целувам очите ти.

Нощта бе красива, но кратка,

прегръщаш ме нежно

и отново си сам на перона на времето...

Изпрати ме със много дълга целувка -

отпечатък по тъжните устни...

Влакът бавно ще отпътува,

но оставя следите в сърцето ти...

Вечерта е студена, защото ме няма...

приготвяш вечеря и целувайки спомена...

Нощта се усмихва, изпила нашето вино...

без да знае, че

Любовта е по-силна от времето...

автор: Моника Стойчева

27. 03. 2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Sanvali (Санвали)

"Любовта е по-силна от времето..."

Споделям, Моника!

Поздрав!

2014-04-04T13:14:07+03:00
myworld (Аз)

Докосваш по неописуем начин! Поздрав!

2014-03-29T15:52:40+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, ви за оценките и коментарите!

2014-03-29T10:33:23+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

С Мисана! Тя никога не си отива съвсем, нали...
Красив стих!! Поздрав, Моника!!

2014-03-29T09:03:17+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Хубаво нещо си написала, Моника! Извърших лека медитация със затворени очи, но като ги отворих образите ти си бяха по местата. Трайност, която е добър знак.

"отново си сам на перона на времето..." - поетично ребро от тялото на текста.

"вечерта е студена...приготвяш вечеря...целувайки спомена..." -
също поетична находка.

"Нощта се усмихва, изпила нашето вино..." - Превъзходно!

Бих поспорил само за финала: "Любовта е по-силна от времето". Твърде е очакван. И като Нилс Бор бих възкликнал: "Не е достатъчно безумен, за да бъде верен!"

Поздравление от един преминаващ по перона на времето странник!

2014-03-29T01:04:28+02:00