13 mar 2014, 11:46

На петдесет и пет

  Poesía
1.2K 1 10

 

НА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ

 

 

Какво са петдесет и пет? –

играчка във ръцете на секундите,

които отброява времето, за да се спаси от скуката

и с грешката, че всичко е в ръцете му.

 

А всъщност петдесет и пет са призраци на вечност,

с единствената забележка,

 

че зимата е вече само ледена магия и глъч на изгладнели единаци,

пролетта е приказка създадена за тия, които не обичат пролетта си,

лятото е спомен за победи, за прибои и крушения,

за залези, които пак ни гледат и ни викат на вечерня.

 

А есента – тази дълга територия, дето сбира всичките сезони в себе си,

дето свири по жиците най-тъжната симфония –

това са истинските петдесет и пет.

Те са повече от вечното време.

Казва ти го един безутешен поет

точно в деня на твоето рождение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви и ви желая да се чувствате винаги на двадесет и пет!
  • !!!
  • Приказливи и тъжни сезони... А есента...
    Много хубаво стихотворение!
    Поздравления!
  • Всяка възраст си има своята красота!
    При теб е особено осезаемо, Ачо! Поздрав!
  • пролетта е приказка създадена за тия, които не обичат пролетта си,Хубаво, хубаво!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...