На петъчния мрачен ден

Poesía

1.1K 0 1

Буря е навън – ужасна, делнична печал.

Сякаш тъмен сън от петъчния ден ме бе откъснал.

Мрачно е навън – стенат облаците сиви.

Де е моят сън, де са мойте сили?

Петък е, но страшен петък – ужасен, грешен и далечен.

Бурята не е навън – тя е в моята душа.

И най-прекрасният ми сън ще бъде ад в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tin-Tin (Тина)

Толкова искрено! Лошото е, че не само петъците са такива... Понякога всеки ден е просто болка, но в един момент слънцето винаги изгрява... Много, много поздрави, определено ме докосна! *Sonnenschein*

2009-06-03T22:37:29+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0