Морето ме галеше с нова прегръдка -

красива, топла, нежна, изпепеляваща.

Говореше ми за някаква тръпка,

която е силна, властна и прощаваща.

Пясъкът нежно докосваше моите длани,

изгарящо като спомен, като надежда.

Изтриваше всичките сълзи проляни

и нижеше любов с невидима прежда.

Гларусите запяха химна на новото начало.

Изпитах удовлетвореност, самотата изчезна.

Парченцата на сърцето в неразривно цяло

прескочиха направената от тъгата бездна.

Огън от лъчи слънцето изпрати,

обвити в малки приказни копнежи.

Природата обещаваше желани обрати

и сбъднати сънувани стремежи.