На плажа
Морето ме галеше с нова прегръдка -
красива, топла, нежна, изпепеляваща.
Говореше ми за някаква тръпка,
която е силна, властна и прощаваща.
Пясъкът нежно докосваше моите длани,
изгарящо като спомен, като надежда.
Изтриваше всичките сълзи проляни
и нижеше любов с невидима прежда.
Гларусите запяха химна на новото начало.
Изпитах удовлетвореност, самотата изчезна.
Парченцата на сърцето в неразривно цяло
прескочиха направената от тъгата бездна.
Огън от лъчи слънцето изпрати,
обвити в малки приказни копнежи.
Природата обещаваше желани обрати
и сбъднати сънувани стремежи.
© Мариета Дечевска All rights reserved.
