12 ene 2006, 21:04
НА ПЛАМЕНА
НА ПЛАМЕНА
Бавно Луната плава в небето.
Самотна Камбана кънти в нощта.
Чуден глас вятъра довя,
"Обичам те" сякаш изшептя.
Дърветата тревожни трепнаха с листа,
Мила,как ми липсваш във нощта.
Самотен ли се чувствам?
Май се заблуждавам.
Или отговора на въпроса
дълбоко скрит е във душата.
Смея ли тебе да погледна и
прошка да поискам, след всичките сълзи,
които си проляла,
и една надежда само ми остана -
да чуя " Обичам те".
Ръцете нежни мене да докосват,
както слънчев лъч докосва цветна пъпка.
Може ли една любов,така да се разлисти и
душа нежна и красива в тяло на Богиня,
отражение на всички чувства тъй прекрасни,
в моите очи да види?
...и косите тъй красиви да погаля,
също както вятъра листата гали,
и лъчите слънчеви ще стоплят лицето,
също както топло е сърцето.
Болката напомня само
колко силна любовта била е.
Миналото забрава не търпи.
Мигове безбройни,
Спомени прекрасни.
Моите очи в твоите се взират,
и всяка капка красота се мъчат да попият.
Бъдеще незнайно,Времето мълчи.
Опитвам се да бъда силен,
но нещо все тежи.
Защо тъй трудно получава се за две влюбени души?
Червена Роза ражда се в нощта,
на заранта, красива и ухайна,
погалена от слънчеви лъчи,
прекрасна като ангелска усмивка,
поне за моите влюбени очи.
Капка кръв цената ще плати,
но Кърваво Сърце - Винаги Боли!
Бавно Луната плава в небето.
Самотна Камбана кънти в нощта.
Чуден глас вятъра довя,
"Обичам те" сякаш изшептя.
Дърветата тревожни трепнаха с листа,
Мила,как ми липсваш във нощта.
Самотен ли се чувствам?
Май се заблуждавам.
Или отговора на въпроса
дълбоко скрит е във душата.
Смея ли тебе да погледна и
прошка да поискам, след всичките сълзи,
които си проляла,
и една надежда само ми остана -
да чуя " Обичам те".
Ръцете нежни мене да докосват,
както слънчев лъч докосва цветна пъпка.
Може ли една любов,така да се разлисти и
душа нежна и красива в тяло на Богиня,
отражение на всички чувства тъй прекрасни,
в моите очи да види?
...и косите тъй красиви да погаля,
също както вятъра листата гали,
и лъчите слънчеви ще стоплят лицето,
също както топло е сърцето.
Болката напомня само
колко силна любовта била е.
Миналото забрава не търпи.
Мигове безбройни,
Спомени прекрасни.
Моите очи в твоите се взират,
и всяка капка красота се мъчат да попият.
Бъдеще незнайно,Времето мълчи.
Опитвам се да бъда силен,
но нещо все тежи.
Защо тъй трудно получава се за две влюбени души?
Червена Роза ражда се в нощта,
на заранта, красива и ухайна,
погалена от слънчеви лъчи,
прекрасна като ангелска усмивка,
поне за моите влюбени очи.
Капка кръв цената ще плати,
но Кърваво Сърце - Винаги Боли!
© Коста Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ти, Гергана
Весели празници.. -
Възхищавам се на силната ви обич. Най - големият комплимент за една жена е някой да изпитва толкова силна любов към нея, а ти дори си намерил най - подходящите думи да изразиш чувствата си! Поздравления!
-
Ами мерси.Това ми е първото стихче,което написах.Надявам се да е добро.
-
СТРАХОТНО!
СТРАХОТНО СТИХЧЕ...
СТРАХОТНА ЛЮБОВ...
СТРАХОТНИ ЧУВСТВА...
БРАВО!ДАНО СТЕ МНОГО МНГО ЩАСТЛИВИ!
ЛИЧИ СИ,ЧЕ ЛЮБОВТА ВИ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ!МАКАР,ЧЕ СТЕ РАЗДЕЛЕНИ....(разделени за сега)
WOT,ПАК СИ СЕ СПРАВИЛ БЛЕСТЯЩО! -
Благодаря ти Нели.Ще поработя върху това.
-
Много красиво,браво. Мисля че трябва да поработиш малко по римите и ритъма, но пък е много искрено пишати 6
-
надявам се да е щастлива.това е нещото, което желая най-силно
-
ПЛАМЕНА е едно щастливо момиче дори само заради твоята обич
-
Отново ме остави без думи...Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Моята адашка е щастливка, че те има.
Много поздрави и на двамата!!!
Бъдете щастливи!!!