НА ПЛАМЕНА
НА ПЛАМЕНА
Бавно Луната плава в небето.
Самотна Камбана кънти в нощта.
Чуден глас вятъра довя,
"Обичам те" сякаш изшептя.
Дърветата тревожни трепнаха с листа,
Мила,как ми липсваш във нощта.
Самотен ли се чувствам?
Май се заблуждавам.
Или отговора на въпроса
дълбоко скрит е във душата.
Смея ли тебе да погледна и
прошка да поискам, след всичките сълзи,
които си проляла,
и една надежда само ми остана -
да чуя " Обичам те".
Ръцете нежни мене да докосват,
както слънчев лъч докосва цветна пъпка.
Може ли една любов,така да се разлисти и
душа нежна и красива в тяло на Богиня,
отражение на всички чувства тъй прекрасни,
в моите очи да види?
...и косите тъй красиви да погаля,
също както вятъра листата гали,
и лъчите слънчеви ще стоплят лицето,
също както топло е сърцето.
Болката напомня само
колко силна любовта била е.
Миналото забрава не търпи.
Мигове безбройни,
Спомени прекрасни.
Моите очи в твоите се взират,
и всяка капка красота се мъчат да попият.
Бъдеще незнайно,Времето мълчи.
Опитвам се да бъда силен,
но нещо все тежи.
Защо тъй трудно получава се за две влюбени души?
Червена Роза ражда се в нощта,
на заранта, красива и ухайна,
погалена от слънчеви лъчи,
прекрасна като ангелска усмивка,
поне за моите влюбени очи.
Капка кръв цената ще плати,
но Кърваво Сърце - Винаги Боли!
Бавно Луната плава в небето.
Самотна Камбана кънти в нощта.
Чуден глас вятъра довя,
"Обичам те" сякаш изшептя.
Дърветата тревожни трепнаха с листа,
Мила,как ми липсваш във нощта.
Самотен ли се чувствам?
Май се заблуждавам.
Или отговора на въпроса
дълбоко скрит е във душата.
Смея ли тебе да погледна и
прошка да поискам, след всичките сълзи,
които си проляла,
и една надежда само ми остана -
да чуя " Обичам те".
Ръцете нежни мене да докосват,
както слънчев лъч докосва цветна пъпка.
Може ли една любов,така да се разлисти и
душа нежна и красива в тяло на Богиня,
отражение на всички чувства тъй прекрасни,
в моите очи да види?
...и косите тъй красиви да погаля,
също както вятъра листата гали,
и лъчите слънчеви ще стоплят лицето,
също както топло е сърцето.
Болката напомня само
колко силна любовта била е.
Миналото забрава не търпи.
Мигове безбройни,
Спомени прекрасни.
Моите очи в твоите се взират,
и всяка капка красота се мъчат да попият.
Бъдеще незнайно,Времето мълчи.
Опитвам се да бъда силен,
но нещо все тежи.
Защо тъй трудно получава се за две влюбени души?
Червена Роза ражда се в нощта,
на заранта, красива и ухайна,
погалена от слънчеви лъчи,
прекрасна като ангелска усмивка,
поне за моите влюбени очи.
Капка кръв цената ще плати,
но Кърваво Сърце - Винаги Боли!
© Коста Костов All rights reserved.
Не си спомням от колко време не съм чела толкова хубава нещо - наситено с толкова любов!!
