На планина

На планина

Бяло, бяло в непомерни дози,

тук-таме скала или елха.

Ските ми по тесни коловози

ме отвеждат право към върха.

Влека изоставям и се спускам.

Въздухът блести като кристал.

С недостойна мисъл или чувство

тук едва ли някой би живял.

Ручеят споделя с мен интимно

как ще пази с леден похлупак

крехката си еколоневинност

чак до пролет с повей на южняк.