На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха.
Влека изоставям и се спускам.
Въздухът блести като кристал.
С недостойна мисъл или чувство
тук едва ли някой би живял.
Ручеят споделя с мен интимно
как ще пази с леден похлупак
крехката си еколоневинност
чак до пролет с повей на южняк.
© Владимир Костов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
