13.09.2015 г., 17:48 ч.

На планина 

  Поезия » Пейзажна
454 0 0

На планина

 

Бяло, бяло в непомерни дози,

тук-таме скала или елха.

Ските ми по тесни коловози

ме отвеждат право към върха.

Влека изоставям и се спускам.

Въздухът блести като кристал.

С недостойна мисъл или чувство

тук едва ли някой би живял.

Ручеят споделя с мен интимно

как ще пази с леден похлупак

крехката си еколоневинност

чак до пролет с повей на южняк.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??