На планина
На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха.
Влека изоставям и се спускам.
Въздухът блести като кристал.
С недостойна мисъл или чувство
тук едва ли някой би живял.
Ручеят споделя с мен интимно
как ще пази с леден похлупак
крехката си еколоневинност
чак до пролет с повей на южняк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
