25 mar 2010, 8:52

На Пловдив

  Poesía » Otra
1.9K 0 10

На седем хълма свята твърдина

с Божествена любов е съградена,

в предела на Родопа планина,

сред Тракия, от слънце озарена!

 

Пламти всевечен огън над града -

на вяра, на познание и сила –

многовековен дух на свобода,

България ведно съединила!

 

Марица къпе златни брегове,

шепти легенди, устремна и жива;

свидетелка на славни векове,

към изгрева водите си разлива!

 

Дали ще може с теб да се сравни

друг град с такава участ величава?!

Ти имаш, Пловдив, горди съдбини,

познал богатства, почести и слава! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...