25.03.2010 г., 8:52

На Пловдив

1.9K 0 10

На седем хълма свята твърдина

с Божествена любов е съградена,

в предела на Родопа планина,

сред Тракия, от слънце озарена!

 

Пламти всевечен огън над града -

на вяра, на познание и сила –

многовековен дух на свобода,

България ведно съединила!

 

Марица къпе златни брегове,

шепти легенди, устремна и жива;

свидетелка на славни векове,

към изгрева водите си разлива!

 

Дали ще може с теб да се сравни

друг град с такава участ величава?!

Ти имаш, Пловдив, горди съдбини,

познал богатства, почести и слава! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...