Mar 25, 2010, 8:52 AM

На Пловдив

  Poetry » Other
1.9K 0 10

На седем хълма свята твърдина

с Божествена любов е съградена,

в предела на Родопа планина,

сред Тракия, от слънце озарена!

 

Пламти всевечен огън над града -

на вяра, на познание и сила –

многовековен дух на свобода,

България ведно съединила!

 

Марица къпе златни брегове,

шепти легенди, устремна и жива;

свидетелка на славни векове,

към изгрева водите си разлива!

 

Дали ще може с теб да се сравни

друг град с такава участ величава?!

Ти имаш, Пловдив, горди съдбини,

познал богатства, почести и слава! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...