27 may 2012, 22:35

На почивка

620 0 5

Гората почва тук, от двора.

Лесът нагоре зеленей

и аз почивам, мили хора,

сред песните на Чичопей.

 

Денят ми извор го обгръща

в басейна топъл, лековит,

а в нощите ми в тази къща

с косите скриваш моя лик.

 

И после в тишината с болка

несвикналите ни уши

слухтят и чуват само колко

любов наоколо глуши.

 

Така е хубаво, когато

един до друг със теб лежим

и няма нищо по-богато

от туй, с ръце да се държим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...