Гората почва тук, от двора.
Лесът нагоре зеленей
и аз почивам, мили хора,
сред песните на Чичопей.
Денят ми извор го обгръща
в басейна топъл, лековит,
а в нощите ми в тази къща
с косите скриваш моя лик.
И после в тишината с болка
несвикналите ни уши
слухтят и чуват само колко
любов наоколо глуши.
Така е хубаво, когато
един до друг със теб лежим
и няма нищо по-богато
от туй, с ръце да се държим!
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
