Гората почва тук, от двора.
Лесът нагоре зеленей
и аз почивам, мили хора,
сред песните на Чичопей.
Денят ми извор го обгръща
в басейна топъл, лековит,
а в нощите ми в тази къща
с косите скриваш моя лик.
И после в тишината с болка
несвикналите ни уши
слухтят и чуват само колко
любов наоколо глуши.
Така е хубаво, когато
един до друг със теб лежим
и няма нищо по-богато
от туй, с ръце да се държим!
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
