19 mar 2007, 22:20  

На поета 

  Poesía
837 0 5

                                                              На моя любим поет Д. Дамянов

Чета последните ти стихове, поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочел си
да тръгнеш сам, отчаян, наранен?

Животът ти - роман от чувства,
перото - за душите болни лек,
словата ти - така прочувствени,
следа оставиха в света обезверен.

Ти беше този "хорски кладенец"
с изворна, живителна вода,
от който ние като "жадни друмници"
отпивахме на глътки любовта.

Отпивахме, дали не пресушихме
до дъно извора студен?...
Но щом и днес четем те, си оставаш
"възкръснал за живот", възнаграден!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??