На поета
На моя любим поет Д. Дамянов
Чета последните ти стихове, поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочел си
да тръгнеш сам, отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства,
перото - за душите болни лек,
словата ти - така прочувствени,
следа оставиха в света обезверен.
Ти беше този "хорски кладенец"
с изворна, живителна вода,
от който ние като "жадни друмници"
отпивахме на глътки любовта.
Отпивахме, дали не пресушихме
до дъно извора студен?...
Но щом и днес четем те, си оставаш
"възкръснал за живот", възнаграден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
