4 abr 2025, 20:24

На поезията по нивата неизбродна

  Poesía » Otra
345 1 0

Поетеса една самородна,

от малък планински градец,

дипли римички скромни

за своя поетичен кръжец.

От думи, изпрани прилежно,

евтина слава прелива.

Ласкателства, сърчица̀ безметежно

под нейния подпис събира.

 

Куцу̀ка натоварен и скръ̀бен

подире ѝ горкият Пегас,

от правописни грешки прегърбен

и от чужд интелектуален багаж.

От изнасилено слово нелепо,

от клишета и ялови строфи,

съвсем заприлича Евтерпа*

на трагичната Мелпомена** сиротна.

 

Поетеса една самородна…

Една ли е? Дал Бог и… драскачи!

На поезията по нивата неизбродна

като бурени се множат преписвачи!

Нека корени да пускат в нея

само чувства, прераснали в стих!

Поезийо, чрез теб милиони живеят,

нека той да е жив и правдив!

___________________________________________

* - Евтерпа - музата на лирическата поезия

**- Мелпомена - музата на трагедията

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...