На поезията по нивата неизбродна

Поетеса една самородна,

от малък планински градец,

дипли римички скромни

за своя поетичен кръжец.

От думи, изпрани прилежно,

евтина слава прелива.

Ласкателства, сърчица̀ безметежно

под нейния подпис събира.

Куцу̀ка натоварен и скръ̀бен

подире ѝ горкият Пегас,

от правописни грешки прегърбен

и от чужд интелектуален багаж.

От изнасилено слово нелепо,

от клишета и ялови строфи,

съвсем заприлича Евтерпа*

на трагичната Мелпомена** сиротна.

Поетеса една самородна…

Една ли е? Дал Бог и… драскачи!

На поезията по нивата неизбродна

като бурени се множат преписвачи!

Нека корени да пускат в нея

само чувства, прераснали в стих!

Поезийо, чрез теб милиони живеят,

нека той да е жив и правдив!

___________________________________________

* - Евтерпа - музата на лирическата поезия

**- Мелпомена - музата на трагедията