22 oct 2017, 21:05

На Поли....

  Poesía » Otra
1.5K 2 13

Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!

 

 

Живеем все забързано,

а времето лети....

Живеем във безвремие

със планове, мечти....

 

Щом тръгнат си приятели

разбираме, уви,

че бавно остаряваме,

на прага сме, почти?!

 

Духът ни млад, бунтарски

е в опаковка стара,

животът профучал е

като през малка гара.

 

Тогава спираме,

страдаме и много ни боли.

Разбираме, че гарата последна

всички ще ни приюти....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих, Нина, има над какво да се замислим за да оценяваме всеки миг от живота си.🌹🌷
  • Прекрасен стих, истинен и ... безнадежден. Уви!
    Опаковката е стара, но апостолът казва, че във Възкръсналия, духът ни всеки ден се подновява!
    Поздрави!
  • Благодаря за хубавите отзиви и думи....Наистина, трябва да се замислим, когато постъпваме лошо, когато искаме неща, които не ни принадлежат, когато сме зли...Животът е миг...и просто трябва да го живеем достойно, стойностно и ...позитивно!
  • Винаги в такива моменти сякаш умира и частица от нас.
    Поклон!
  • Поклон!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...