На Поли....
Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!
Живеем все забързано,
а времето лети....
Живеем във безвремие
със планове, мечти....
Щом тръгнат си приятели
разбираме, уви,
че бавно остаряваме,
на прага сме, почти?!
Духът ни млад, бунтарски
е в опаковка стара,
животът профучал е
като през малка гара.
Тогава спираме,
страдаме и много ни боли.
Разбираме, че гарата последна
всички ще ни приюти....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
