22 окт. 2017 г., 21:05

На Поли....

Поэзия » Другая

1.5K 2 13

Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!

Живеем все забързано,

а времето лети....

Живеем във безвремие

със планове, мечти....

Щом тръгнат си приятели

разбираме, уви,

че бавно остаряваме,

на прага сме, почти?!

Духът ни млад, бунтарски

е в опаковка стара,

животът профучал е

като през малка гара.

Тогава спираме,

страдаме и много ни боли.

Разбираме, че гарата последна

всички ще ни приюти....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Прекрасен стих, Нина, има над какво да се замислим за да оценяваме всеки миг от живота си.🌹🌷

2017-11-27T10:30:05+02:00
obraz4e (Горския)

Прекрасен стих, истинен и ... безнадежден. Уви!
Опаковката е стара, но апостолът казва, че във Възкръсналия, духът ни всеки ден се подновява!
Поздрави!

2017-10-30T03:39:13+02:00
asizi (Nina Toshich)

Благодаря за хубавите отзиви и думи....Наистина, трябва да се замислим, когато постъпваме лошо, когато искаме неща, които не ни принадлежат, когато сме зли...Животът е миг...и просто трябва да го живеем достойно, стойностно и ...позитивно!

2017-10-24T17:00:05+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги в такива моменти сякаш умира и частица от нас.
Поклон!

2017-10-23T19:48:03+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Поклон!

2017-10-23T16:55:53+03:00