На порасналите ми деца

4 dic 2019, 10:21

Poesía » Filosófica

359 0 0

Лятното море бе само мое,

щъкаха по пясъка деца.

Нямаше забрани да мируват,

да не газят в мътната вода.

Имаше и замъци, и миди,

цялото богатство на света.

Приказка със щастие завита

спеше нощем в детските легла.

Имаше от всичко, и по много,

истински, а не измислен рай.

Споменът до днешен ден будува

без начало и без край.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.