На порасналите ми деца

4.12.2019 г., 10:21 ч.

Поезия » Философска

351 0 0

Лятното море бе само мое,

щъкаха по пясъка деца.

Нямаше забрани да мируват,

да не газят в мътната вода.

Имаше и замъци, и миди,

цялото богатство на света.

Приказка със щастие завита

спеше нощем в детските легла.

Имаше от всичко, и по много,

истински, а не измислен рай.

Споменът до днешен ден будува

без начало и без край.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.